Някога чудили ли сте се какво са използвали масоните на пирамидите за изглаждане на хоросана? Или как средновековните занаятчии имат тези перфектни стени на замъка? Спойлер: Това не беше ергономичната мистрия във вашия гараж. Излежащата мистрия идва дълъг път - от скали до високи - технологични сплави. Да се разхождаме през историята.
Древен Египет (3000 г. пр.н.е.): Забравете метал - Те използваха полиран камък. Помислете варовик или базалт, оформен в плоски остриета. Археолозите намериха такава в гробница, която все още е достатъчно гладка, за да види отражението ви. Те щяха да намокрит камъка, за да предпазят хоросана от залепване, нещо като днес. Без дръжки, въпреки че - просто хватка, издълбана в гърба. Представете си, че изглаждате пирамидална стена с 10-килограмова скала. Говорете за силата на горната част на тялото.
Римска империя (100 пр. Н. Е.: Метал влиза в чата. Бронзови мистрия, тънки и гъвкави, със сурови дървени дръжки. Римляните бяха обсебени от гладки стени - Те дори измислиха вид мазилка, изработена от вар и вулканична пепел (здравей, страхотният -}}}. Изисканите от тях мистуни бяха насочени към краища, идеални за влизане в ъгли на тези фантастични куполи. Мозайка в Помпей показва работник, използващ един - поглед отблизо и е изненадващо подобен на модерна мистрия, минус ергономията.
Средновековна Европа (1200 -те): Желязото поема, но е тромаво. Ковачите избиха остриета на ръка, така че никой не си прилича. Дръжките обикновено просто се забиват в дупка - без комфорт, просто функция. Замъците и катедралите се нуждаеха от дебела мазилка, за да се изолират срещу студа, така че мистните мистрия станаха по -широки, до 10 инча. Витражи? Тези гладки каменни первази? Благодаря на средновековен мияч.
Индустриална революция (1800 -те): Пристига масово производство. Внезапно се правят мистрия във фабрики, с еднакви остриета и стандартизирани размери. Стоманата замества желязо - по -остър, по -лек, по -малко вероятно да ръждясват (нещо като). Дръжките също се подобряват - кожа - опакована дървесина, което е по -лесно на ръцете по време на дълги работни дни. Това е, когато „махалката“ се превръща в търговия, а не само работа за работниците.
1950 -те - 1990s: Пластмаси и неръждаема стомана. Втората световна война носи нови остриета от стомана от шлицова стомана, които устояват на ръжда, пластмасови дръжки, които са по-евтини от дървесината. Изисканите мистрия стават по -леки, по -издръжливи и по -достъпни за Diyers. Внезапно собствениците на жилища могат да залепват стени, без да вземат назаем тежък, ръждясал инструмент от съседа.
2000 -те - Настоящ: ергономия и технологии. Въведете извити дръжки, леки сплави и дори "умни" мистрия със сензори, които ви казват, ако прилагате прекалено голям натиск (добре, това е ниша). Компании като Hanke и Marshalltown използват компютърен дизайн, за да създадат остриета, които се огъват точно. Това е далеч от тези египетски каменни инструменти -, но целта е същата: гладък, перфектен завършек.
Кой знае какво следва? Може би мистрия с изградени - в LED светлини за тъмни ъгли или самостоятелно - почистващи остриета. Но едно нещо е сигурно - хората винаги ще се нуждаят от начин за изглаждане на мазилката, а мистрата ще продължи да се развива, за да отговори на нуждата. Доста готино за инструмент, който съществува от 5000 години, а?








